Когато спрях да те обичам забравих за себе си. Преродих се. Станах друга,
непозната, тайнствена и неистинска. Когато спрях да те обичам спрях да вярвам и
да се надявам. Не очаквах нищо и никой, просто оставях дните да минават през
мен, без смисъл, без желание, без надежда. Когато спрях да те обичам събрах грижливо
в паметта си куп цветни спомени – планове, обещания, признания и мечти – увих
ги в прозрачна хартия и ги заключих дълбоко в мен. Останаха само писмата,
подаръците, снимките, чаршафите които миришеха на теб, нашите песни които
пускаха по радиото, тайните места където се срещахме и един пръстен, който така и не сложи на ръката ми. Да, ти беше навсякъде, макар всъщност да си толкова
далеч от мен. Не беше лесно. Оказа се,
че не всичко е любов. Дори, когато спрях да те обичам, ти остана вътре в мен,
остана част от мен, беше като белег, който исках да отстраня, но не можех.
Когато ти спря да ме обичаш прекрачи границите, надмина себе
си, постави нови рекорди, преоткри нови
хоризонти, покори нови върхове. Устните ти оставиха своя отпечатък по телата на
много жени. В някой от тях се влюбваше, а с други просто се забавляваше за ден
или за два. Харесваше ти. Беше щастлив и свободен…
Когато спря да ме обичаш забрави телефона ми. Изтри го от
съзнанието си заедно с всички наши спомени. Само така можеше да продължиш, само
така можеше да бъдеш ТИ.
Когато спря да ме обичаш, разбра че всичко извън мен е
просто лъжа, мираж, красива фасада на порутена къща, куха фраза, кутия от
бонбони без бонбоните. Разбра, че свободата не те прави щастлив. Разбра, че не
искаш сутрин да се будиш до Ани, Мария, Нина, Таня, Ели, Нели, Соня…разбра, че
искаш сутрин да се будиш до мен – жената, която вече бе спрял да обичаш…
Няма коментари:
Публикуване на коментар