Когато спряхме да ОБИЧАМЕ ...

Когато спрях да те обичам забравих  за себе си. Преродих се. Станах друга, непозната, тайнствена и неистинска. Когато спрях да те обичам спрях да вярвам и да се надявам. Не очаквах нищо и никой, просто оставях дните да минават през мен, без смисъл, без желание, без надежда. Когато спрях да те обичам събрах грижливо в паметта си куп цветни спомени – планове, обещания, признания и мечти – увих ги в прозрачна хартия и ги заключих дълбоко в мен. Останаха само писмата, подаръците, снимките, чаршафите които миришеха на теб, нашите песни които пускаха по радиото, тайните места където се срещахме и един пръстен, който така и не сложи на ръката ми. Да, ти беше навсякъде, макар всъщност да си толкова далеч от мен.  Не беше лесно. Оказа се, че не всичко е любов. Дори, когато спрях да те обичам, ти остана вътре в мен, остана част от мен, беше като белег, който исках да отстраня, но не можех.

Когато ти спря да ме обичаш прекрачи границите, надмина себе си, постави нови рекорди, преоткри  нови хоризонти, покори нови върхове. Устните ти оставиха своя отпечатък по телата на много жени. В някой от тях се влюбваше, а с други просто се забавляваше за ден или за два. Харесваше ти. Беше щастлив и свободен…

Когато спря да ме обичаш забрави телефона ми. Изтри го от съзнанието си заедно с всички наши спомени. Само така можеше да продължиш, само така можеше да бъдеш ТИ.

Когато спря да ме обичаш, разбра че всичко извън мен е просто лъжа, мираж, красива фасада на порутена къща, куха фраза, кутия от бонбони без бонбоните. Разбра, че свободата не те прави щастлив. Разбра, че не искаш сутрин да се будиш до Ани, Мария, Нина, Таня, Ели, Нели, Соня…разбра, че искаш сутрин да се будиш до мен – жената, която вече бе спрял да обичаш…

РАЗ-ДЕЛЯМЕ СЕ!

Време е всичко да свърши… Чашата се напълни. Влакът тръгна. Времето изтече, нашето време изтече. Нуждая се да ти го кажа, да го изкрещя – болезнено, драматично, грозно, съсипващо, необратимо, но истинско … РАЗДЕЛЯМЕ СЕ!

Днес ти пускаш ръката ми и двамата тръгваме по своите пътища. Да, ще боли, за теб повече, за мен по-малко или обратно. Ще боли, защото раздялата убива. Убива това, което и двамата искахме, но не можахме да бъдем. Сякаш цялото ти тяло се отваря, за да отстраниш нещо от себе си, нещо с което си свикнал, нещо което обичаш, нещо без което не можеш. Да, отстраняваш нещо твое. От тук нататък аз няма да съм твоя, ти няма да си мой. Всеки ще е себе си. След месец, ще свикнем с тази липса, след още толкова тя ще закърнее вътре в нас и почти няма да се чувства, а след година - няма дори да си спомняме. Разделяме се! Мразя тези думи, но ги чета в очите ти. Трябва ти време да ги произнесеш, но аз нямам време, ще те изпреваря, ще те улесня за кой ли път и ще бъда първа. Всяка изминала минута, в която се опитваме да се приближим един до друг, прави болката по-силна, защото никога няма да сме едно. Един до друг ние не сме цели, не сме истински, не сме себе си. Един до друг ние сме една болка – болка, че не можем да сме това, от което другия има нужда. Съгласи се с мен, не се връщай назад, не връщай мен там, от където искам да си тръгна.

Разделяме се! Казах го! Искам го! Трябва да го направим. Това е последното нещо, което трябва да направим заедно – да се разделим.

Бездушен етюд

Душите ви вече не могат... Душете ви вече отказват, дават на късо, блокират. Душите ви вече не могат!

Парализирани емоции, скрити зад изрисувани и добре гримирани фасади – това сте вие. Забравихте себе си и се пречупихте. Добихте формата на масата и се скрихте, зад чужди отражения. Дишате и живеете в тяло полуфабрикат, което се движи инстинктивно, под контрола на вашите чужди реакции. Не се усмихвате, а просто помръдвате устни, за да покажете чисто новите си бели, лъскави зъби, изкуствени като вас. Всяко ваше движение е поза, пред пошлия обектив на масата. Всеки ден заставате пред него. Оглеждате се, позирате …1,2,3 щрак – снимка. 

Фас преди разсъмване ...

Изпушена цигара, незагасена, самотно гаснеща в празен пепелник.  Думи, накъсани, пропити от цигарен дим се изплъзват от нейните устни. „Остани … може да…останеш”. Следва мълчание и тишина. Тишина и малко дим. Няма думи. Само гаснещ фас се мъчи в един празен пепелник. Няма думи. Няма действия. Няма смисъл. Съмва се. Всичко свърши. Всеки нов ден забравя вчера. Всеки нов ден е начало, а всяко начало е край.

Десет минути по-късно всичко вече е забравено. Слънцето нагло прокарва лъчите си през спуснатите завеси. Сякаш иска да очертае границите на края. Чува се звук от затваряне на врата. Пепелника вече е празен ,изчистен, измит и оставен на плота. Без фасове, без дим, без миризма на цигари …

ТЯ

Срещнах я за първи път преди няколко години. Беше красива … Не, не просто красива, ужасно красива. Гледаше ме с големите си зелени очи и зловещо ми се усмихваше. Не си казахме нищо и се разминахме. Бях сигурна, че няма да я видя повече. Бях сигурна, че е просто образ, който влиза и излиза от съзнанието ми за миг. Предполагам , че това беше една от онези заблуди, в които обичаме да вярваме, за да се успокоим, когато усещаме, че нещо наистина ужасно се случва. След няколко дни тя пак се появи. Беше седнала на дивана в хола и разлистваше стар албум. Това ме подразни. Всъщност кой на мое място не би се подразнил, когато непознат човек нахлуе в неговото лично пространство?!

Попитах я коя е и защо по дяволите е тук?! Отговор нямаше. Тишина на фона на самодоволна и иронична усмивка. Отидох при нея и я помолих учтиво да напусне. Тя ме погледна учудено, после се разсмя. Смехът й беше натрапчив, обсебващ и само за минути се разнесе из цялата къща като зараза. Чувах го навсякъде – в банята, под душа, в кухнята, в спалнята, докато правех любов с мъжа си … Той не секваше и напомняше за нейното съществуване. Сякаш казваше „Мен винаги ще ме има”, „Аз винаги ще бъда тук”. За мен беше странно, защото аз не познавах тази жена, но тя явно познаваше мен и искаше да покаже превъзходство. Това всъщност не беше толкова трудно, защото тя беше перфектна. Беше идеална. Съвършена, дори повече…ако има повече. Така я виждах аз, но не с моите очи, а с очите на мъжа, когото обичах. В неговите очи тя беше вечна и заставаше „над” всички останали. Тя беше като шаблон, около който всяка следваща поставяше очертанията си.
Сигурно в такъв момент трябваше да попитам „Защо?” „Защо се случва това?” „Защо тя винаги ще бъде повече?”. Но от тези въпроси няма смисъл, ако знаеш отговора. Когато един мъж обича истински, когато е готов на всичко за една жена и когато бива предаден от нея – тя остава единствена. Да, можех и аз да си тръгна, и аз да го предам, но щях да бъда номер две… никога нямаше да съм първа. Никога нямаше да бъда шаблонът, по който всички ще очертават себе си.
След време свикнах с нея, защото станах като нея. Боядисах косата си, промених гардероба си. Научих се да готвя като нея, да сгъвам дрехите, както тя го правеше… научих се да целувам по нейния начин, дори научих нейните лъжи…и все пак тя беше по-добра. Нямаше никога да я достигна. Никой няма да я достигне. Тя ще бъде единствена, макар и бивша.

Деси Добрева: Имам доверие на българския лекар

Красота, амбиция и уникален талант. Невероятно е как тези три думи описват идеално жената, която искам да Ви представя. Тя не носи високи токчета и не слага силен грим. Винаги е естествена и непринудена … Без преструвки и пози, без излишно маниерничене и капризи. Има глас на ангел. Глас, който със сигурност ще Ви развълнува и ще докосне всяко кътче от душата Ви … Представям Ви слънчевото момиче на българската музикална сцена – Деси Добрева. Как се чувства младата певица след раждането на малката си дъщеричка – Алина? Успява ли да съвместява майчинството с кариерата? Какво е мнението и за българските лекари? Отговорите на тези и още въпроси научете от нашето интервю с нея.

Каква е като жена Деси Добрева – у дома без грим, когато не е на сцена?
 У дома Деси Добрева е домакиня и като всяка друга жена готви, чисти, пере, гледа си детето. Много обичам в свободното си време да ходя на разходки. Особено сега, когато времето е хубаво мога да си позволя да прекарам повече време навън с дъщеричката си.

Как поддържате фигурата си? Спазвате ли някакви диети?
Не пазя диети. Господ ме е дарил с хубав ген и не надебелявам. Старая се да се храня добре и когато имам възможност, спортувам. В момента наблягам на ходенето. Движа се предимно пеша.

Кои храни присъстват най-често в менюто Ви?
Хапвам си добре и дори бих казала, че съм чревоугодник. Обичам домашно приготвената храна, като предпочитам по-лека кухня. Избягвам пърженото, защото така според мен храната си губи основните вкусови качества, а и не е никак полезна. Не съм привърженик на сухите храни и дори се учудвам на много жени и по-конкретно майки, които наблягат на нездравословния начин на хранене. Няма нищо лошо човек от време на време да си похапва чипс например, но когато това започне да се случва постоянно, е вредно за самия организъм. Не само, че се дебелее, но този тип храни не съдържат никакви полезни вещества. 

Консумирате ли определени храни, с които да поддържате гласа си?
Конкретни храни не. Когато усещам, че започвам да се разболявам, си правя сок от лук. Сега откакто станах майка разбрах, че белият лук спомага увеличаването на кърмата, и от време на време го консумирам точно с тази цел.

Скоро станахте майка. Как Ви се отразява майчинството?
Майчинството ме промени. Всяка жена се променя, след като стане майка. Просто всичко по нея се променя - тялото, навиците, режимът, животът. И това е нормално, защото оттук нататък ти не си сам. Винаги до теб ще има някой друг и този друг винаги ще е преди теб… на първо място в живота ти.

Разбрах, че сте била в САЩ, когато сте разбрала, че ще ставате майка. Защо решихте да се върнете в България и тук да родите своята дъщеричка?
Аз бях на турне в Америка, не за постоянно, но доста мислех къде ще е най-добре да родя. Прецених, че в позната среда сред близки хора ще е най-добре за мен, и действително е така - моите родители изключително много ми помагат.
По принцип в Америка и по-конкретно в щата Масачузетс има много добри здравни заведения, специализирани за раждания. Но аз мисля, че в България също има добри специалисти и за щастие попаднах в ръцете на такива.

В частна или държавна болница родихте?
В държавна болница. Родих в АГ Варна и съм доволна. Отношението както към мен, така и към другите жени, от страна на лекарите и персонала, беше наистина професионално.

Имате ли доверие на „българския лекар”?
Има много български лекари, които са добри специалисти в своята област. За огромно съжаление по-голямата част от тях вече не са в България. Лично аз имам приятели лекари, за които мога да кажа, че са професионалисти, но всички работят в чужбина. Истината е, че у нас останаха малко. Като цяло темата здравеопазване в България е изключително черна. Защото ако попаднеш на добър специалист, често той няма нужната апаратура, персонал или ръцете му са вързани от някакви законови пречки. Страшното е, че има много лекари, които спекулират с професията си, с живота на хората, или просто не са достатъчно кадърни. Но има и такива, които както се казва, жертват живота си, за да помогнат на болния. Не можеш да сложиш всички под общ знаменател. Аз лично съм била свидетел и на лекарска компетентност, която спасява човешки живот, и за съжаление на лекарска некомпетентност, която води до катастрофални резултати.

Много жени предпочитат да раждат секцио. Защо избрахте да родите по естествен път?
Не съм съгласна с това, че повечето жени предпочитат да раждат секцио. Според мен жените започнаха да се връщат към традиционното раждане. Секциото стана модерно през 90 –те и началото на новия век. Вече все повече жени се връщат към естествените методи като традиционното раждане и кърменето на бебето с естествена кърма. Аз също съм традиционалист и държа на тези неща. Мисля, че за жена без здравословни проблеми, е нормално да роди по естествен път.

Разбрах, че подготвяте докторат за иновационните методи на възпитание при децата. Разкажете ни повече за този проект.
Работя по тази тема във връзка с дипломната работа за втората ми магистърска степен, която защитих през месец май 2011 г. в НМА "Панчо Владигеров". В нея разглеждам възпитанието на деца от най-ранна възраст до към 10-12 години. За пример съм взела методиката на САЩ, базирана основно на принципите на Золтан Кодай, Карл Орф, Емил Далкроз, Шиничи Сузуки. Харесват ми по-практическата насоченост на занятията и иновационните методи, с които се работи. В България всичко се изявява на теория, но на практика не се получава, и възпитанието зависи от отделния учител, който пък бива разпнат на кръст от политиците и някои недообмислени закони, от неуважението на обществото и други фактори. Като цяло, в днешно време е паднал престижа на учителската професия. И още нещо - в цял свят възпитанието на деца още от момента на раждане е тясно свързано с музиката и изкуствата като цяло. За съжаление в България това възпитание, тази обща култура и интелект, не са значими. Самата аз използвам музиката като основно средство за възпитание и комуникация както с моето дете, така и с други. Докато бях бременна слушах музика с цел въздействие и успокояване на детето, освен това пея постоянно.

Какъв стил музика слушахте?
Много и разнообразна в стилово отношение – класическа музика, джаз, естрада. Разбира се и мои песни.
Съвместимо ли е майчинството с кариерата? Как лично Вие успявате да съвместявате тези „два свята”?
Разбира се, че е съвместимо. Пример за това са много жени както по света, така й в България, които работят, имат кариера и успяват да бъдат добри майки. Да не говорим, че на голяма част от тях им се налага да успяват, тъй като в днешно време невинаги се намира истинска бащинска фигура.

Кои са основните качества, които трябва да притежава една добра майка според вас?
Според мен основното е обич и търпение.

Какво да очакваме от Деси Добрева в музикален план?
Имам записани два албума, които са почти готови на етап смесване и мастеринг. Единият е български, другият е на руски език. Имам още някои идеи, които за момента ще запазя в тайна. Предстоят ми записи и с Националното радио и Представителния Гвардейски духов оркестър, които очаквам с нетърпение. Също така предстои да излезе и първият солов албум на РомаНено Проджект, в който участвам и аз с няколко песни.

Ирина Флорин: Майчинството е велика мисия!

„Тя слага лек вечерен грим и тънка рокля. Знае точно кога да плисне своя смях и кога да спре,
и кога да отрони две сълзи …”
Почти съм сигурна, че изпълнителката на тази песен не се нуждае от представяне, защото тя остави своя отпечатък в българската музика с това, че успя да бъде „най-другата”, „най-различната” и същевременно „най-истинската” изпълнителка на родната поп сцена. През годините името на Ирина Флорин се превърна в еталон на женственост, нежност и стил. В нейните песни оживява образът на жената – по детски чиста и красива, но също толкова съблазнителна, загадъчна и ефирна като коприна в цвят лилав.
Реших да ви подаря едно различно интервю с Ирина Флорин, в което тя разказва за най – великото изживяване в нейния живот – майчинството.
И така уважаеми читатели настанете се удобно, защото Ви предстои да прекарате няколко незабравими минути в компанията на Жената и Майката – Ирина Флорин.

Според вас кое е най-важното качество, което трябва да притежава всяка добра майка?

Основните качества са любов и търпение. Да обичаш истински майчински, без да притискаш и властваш над характера и живота на детето си не е лесно. Защото любовта не търпи да бъде притискана. Тя обича свободата, а има ли по волни същества от децата? Те трябва да бъдат обгрижвани и внимателно подкрепяни, но без да им се налага.

Какви са основните принципи, които като майка сте заложили във възпитанието на своето дете?

Смятам, че основният принцип е свободата. Зачитане на приоритетите на детето. Винаги, когато моят син има нужда, аз съм до него. Ние имаме открити отношения. Радвам се, че днес ние сме истински приятели.

На какво Ви научи майчинството? Променили Ви?

Няма по-велико изживяване от майчинството! Това е най-голямото постижение в моя живот. Няма такъв професионален успех, който да ме е радвал повече от това, че съм майка. Нищо не е създавало по–голяма хармония и красота в живота ми. Майчинството ме балансира. Отговорността ме държи здраво стъпила на земята - без излишни амбиции и живот на всяка цена.

 Опитвате ли се да предпазвате детето си от грешки или го оставяте само да намери верния път?

Човек формира характера си, когато сам преминава през трудностите. Изхождайки от моя личен опит, по същия начин оставям и синът си. Знам, че това е единствения сигурен път. Разбира се понякога опитвам да изразявам опита си, но когато има нужда и когато това е уместно, за да бъде честно и разбрано. Децата сами по себе си са твърде мъдри, хубаво е и ние трябва да се вслушваме в тях.

Амбициозна майка ли сте?

Не бих казала, че съм амбициозна майка. Може би, когато все още не беше роден синът ми и аз като всяка жена се вълнувах в мислите си - какво ще бъде детето, как ще се реализира в живота си и т.н. Разбира се имах някакви планове, които се изпариха с появяването му. Важното е да гледаш на малкото същество като на отделна и съвършено самостоятелна личност. Един родител трябва да е на ясно, че то не си ти.

Кой е най-незабравимият момент от вашето майчинство?

Много са вълнуващите моменти. От раждането, до ден-днешен. Въобще да виждаш и усещаш как израства детето ти е уникална привилегия.

Кой е най-незабравимият момент с вашата майка?

Имаме много изпълнени с щастие семейни мигове с моята майка. Може да Ви се стори странно, но последните шест месеца от живота на майка ми, които преживяхме заедно ще останат завинаги в паметта ми. Бяхме вкопчени една в друга с единствена идея да преборим коварната болест. Това, ще остане незабравимо за мен!

Какво е мнението Ви за сурогатното майчинство?

Майчинството е велика мисия! Не бива да има никакви пречки по пътя към него!

Каква е Ирина Флорин като жена, когато не е на сцена?

Ирина Флорин е майката - приятел. Тя е готова да посрещне приятелите си по всяко време на вкусна вечеря, да им помогне с всичко, с което може. Вероятно те биха добавили и други качества. Обичам да си седя в къщи, когато съм свободна. Да сготвя нещо любимо на синът ми, да си подредя дома си – това ме прави щастлива.

Светла Иванова: Когато една майка се чувства добре, предава това и на своето бебе

Красота, изящество, спокойствие. Тези три думи описват идеално жената, която искам да Ви представя. Тя е различна, провокативна и женствена. Тя съчетава в себе си по неповторим начин елегантност, стил и грациозност. Тя доказа, че умело може да се превъплъщава в ролята на певица, майка, писател и йога инструктор. Тя е Светла Иванова.
Името на Светла Иванова е сред най-популярните на родната поп сцена. „Всичко е любов”, „Обичам те до тук”, „Някъде там”, „Любов и кафе” - това са само част от хитовете на изпълнителката, отличени с множество награди.
През 2008 година Светла издава първата си книга „Забранено до 18”. В нея тя разказва за живота на едно обикновено момиче, борещо се по свои начин за щастие. Две години по-късно излиза продължението й – „Светът в краката й”, което Любен Дилов – син определя като „Сериозно развитие в неподражаемия стил на Светла Иванова, лишен от претенции и маниерничене, потапящ Ви в една история, такава, каквато бихте я чули в задимен бар от някой, комуто току-що се е случила”.
На 23 януари тази година Светла Иванова издаде DVD, озаглавено Моята програма – „Йога за бъдещи майки”. Програмата съдържа упражнения, записани лично от нея по време на втората й бременност. Тя сподели повече за проекта, както и други интересни факти свързани с йогата и майчинството в един откровен разговор с Деси Узунова.

Видяхме Светла Иванова в различни образи – певица, писателка и йога инструктор. Кой се доближава най-много до вашата вътрешна душевност?

Всички тези проявления се доближават и се допълват. Единствено начинът на изразяване е различен. Човек не трябва да се ограничава само да чете, само да слуша музика или да спортува, така и аз не мога да избера само един начин, за да изразя себе си.

Каква е Светла Иванова у дома, без грим, когато не е на сцена?

Майка и жена.

Има ли Светла Иванова и Тъмна страна?

Всеки има тъмна страна, но когато тя не засенчва светлата всичко е наред.

Имаш уникално позитивно излъчване и страхотна усмивка. Какво те зарежда? Как успяваш да се справиш с негативните емоции?

Просто живея по начина, по който ми харесва. Имам добро семейство и работа, която върша с удоволствие. Йогата е добър начин за борба със стреса в ежедневието. Тя е само една малка част от моя начин на живот.

Какво Ви запали по йогата?

Още като ученичка се запалих по практикуването на асаните, но тогава ги възприемах само като упражнения за гъвкавост, не като нещо, което се грижи за здравето ми. Всъщност и гъвкавостта е здраве.

Кои според Вас са основните плюсове на йогата, които оказват най-благотворно влияние върху човека?

Основните плюсове са, че чрез йогата човек се движи и релаксира едновременно.

Казват, че спортът възпитава. Какво възпита у Вас йогата като спорт?

Всекидневните занимания с йога ме привикнаха към постоянство, търпение, гъвкавост на тялото и ума, по-здравословен начин на живот и по-позитивно мислене.

Разкажете ни повече за вашия проект „Йога за бъдещи майки”. Какво Ви провокира да го направите?

По време на първата ми бременност установих колко е полезно практикуването на йога за жените, които очакват бебе. Това ме вдъхнови да подготвя тази програма специално за бъдещите майки. Тя няма за цел да ги накара да отслабнат, но ще ги държи във форма и ще ги подготви донякъде за предстоящите трудности.

Какво беше основното нещо, от което сте се ръководили при изготвянето на вашата програма?

Най-важното за мен беше да бъде полезна. Да включа упражнения, които да подготвят за едно по-леко раждане, да карат бременната жена да се чувства добре, дори и с повече килограми отгоре. Да се грижат за правилната стойка, тазовото дъно, кръвообращението, отоците, болките в гърба, спокойствието.

Колко време Ви отне да съставите и подберете упражненията?

Съставих програмата според моите нужди още по време на първата ми бременност, но я записах по време на втората. Така че може да се каже, че две бременности я съставям и практикувам.

Вашата програма подходяща ли е за жени, които до този момент не са спортували активно?

Да. Програмата не натоварва излишно, а на някои места, където смятам, че някой може да се затрудни с повторенията или сложността на изпълнението излиза надпис с предупреждение. За заснемането подбрах само тези упражнения, за които съм сигурна, че не носят риск за начинаещи, но естествено могат да се практикуват и от напреднали. Модифицирани са и някой от основните асани, за да се направи място за коремчето и да стават за бременни.

 Подходяща ли е програмата Ви и за жени в напреднала бременност?

При всяка жена е различно. Но ако няма забрана от лекар или проблемна бременност упражненията могат да се правят от третия месец до последния. Аз лично изпълнявах моята програмата до последния ден преди да родя.

Упражненията, заложени в програмата, консултирани ли са със специалист?

Да, консултирани са с Диди Димова, която е акушер-психолог. Тя също е специализирала йога за бременни и пилатес в САЩ и преподава в училището за бременни, което аз посещавах, както и с йога инструкторите Ива Благоева и Даниел Петров – и двамата световни шампиони. Програмата стана реалност с подкрепата на "Клиники Малинов", "Ивентас" и магазини "За мама".

Има ли някакъв подходящ ритъм за изпълнение на упражненията?

Не. Упражненията трябва да се правят със собствен ритъм или както показвам в диска - бавно, плавно, без напрежение. Ако се почувства главозамайване трябва да се направи кратка почивка, а ако се повтори да се прекрати изпълнението и да се продължи след консултация със специалист. Според мен обаче никой няма да стигне до такива крайности, защото асаните не са трудни и не напрягат излишно. Освен това умишлено избягвам обърнатите с главата надолу пози.

Влияе ли йогата върху развитието на бебето?

Влияе върху самочувствието, спокойствието и добрата форма на майката, а когато майката се чувства добре предава това и на бебето, което носи.

Какъв е Вашият съвет към всички бременни?

Да са максимално спокойни, за да имат спокойно бебе. Да се грижат за себе си – да се хранят здравословно, да правят упражнения, да плуват или да се разхождат. Ако това е първата им бременност, да посветят част от времето си за подготовка. Училището за бъдещи майки е добър вариант. Най-важно от всичко според мен е да мислят позитивно.

 Разбрах, че планувате и продължение на проекта – „Йога за възстановяване след раждане”. Кои са основните моменти, на които ще акцентирате?

Връщането на добрата физическа форма с малко повече натоварване, което ще повлияе и на по-доброто самочувствие, релаксацията и дишането. Обмислям да включа и една по-кратка серия с упражнения за възстановяване след операция. Много жени напоследък предпочитат да родят секцио и не знаят кога да започнат с упражненията и какво точно да правят.

Иво Сиромахов: Сатирата е анестетик, който ни помага да перодолеем страданията от болестта, наречена "политика"

Иво Сиромахов е популярен български писател и драматург. През 1999 година излиза първата му книга „ Една нощ в гробищата”. Това е един различен сборник с разкази, които той самия определя като „ пародии, криминални разкази, фейлетони и безполезни съвети”. От 2000 година Иво Сиромахов е отговорен сценарист в „Шоуто на Слави”, където често можем да го видим и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“. За себе си той казва, че е един щастлив човек, защото повечето неща, които искал да направи в професионален план, са се случили. Е, прочетете едно малко закъсняло интервю с г-н Сиромахов, което имах честа да направя навръх Коледа ...

Как  сатирата „лекува” политиката в България?

Сатирата не лекува. Тя е по-скоро анестетик, който ни помага по-лесно да преодоляваме страданията от болестта, наречена „политика“.

Как според Вас, българинът празнува Коледа – със сърцето или със стомаха си?

Не харесвам обобщенията. Някои българи празнуват със сърцето си, други със стомаха си. Предполагам, че вторите са мнозинство.

Какъв подарък заслужаваме, ние българите,  да получим за Коледа, като се има предвид нашето „послушание” през годината?

Каквото заслужавахме, си го получихме на изборите.

По Коледа активно се организират благотворителни кампании. Какво е вашето мнение по този въпрос? Лицемерна ли е българската благотворителност или наистина по празници ставаме по-добри?

Благотворителността е хубаво нещо и трябва да бъде подкрепяна, независимо какви подбуди стоят зад нея.

Ако бяхте лекар, каква диагноза бихте поставили на българското общество?

Поставянето на диагноза изисква сериозни изследвания. Но по всичко личи, че заболяването е много тежко и ще се наложи драстична операция. Трябва да се смени политическата система.

„Хапче” срещу какво е смехът?

От опит знам, че при жените действа като виагра. А на мен ми помага, за да възприемам по-лесно глупостите, които ме заобикалят.

Кой е най-хубавият Ви коледен спомен ?

Усмивките на децата ми, когато си получат подаръците.

Как протича Коледата на Иво Сиромахов?

 У дома, около елхата, с най-близките ми. Ако има сняг, правя снежен човек на двора.

Миналата година, около коледните празници излезе вашата книга „Няма смисъл”. Тази година ще изненадате ли вашите читатели с нов проект?

Работя върху сборник с разкази, озаглавен „Очила“. Живот и здраве, през май месец би трябвало да излезе. Довършвам и една нова комедия, но все още не знам кога и в кой театър ще бъде поставена.