Изпушена цигара, незагасена, самотно гаснеща в празен
пепелник. Думи, накъсани, пропити от
цигарен дим се изплъзват от нейните устни. „Остани … може да…останеш”. Следва
мълчание и тишина. Тишина и малко дим. Няма думи. Само гаснещ фас се мъчи в
един празен пепелник. Няма думи. Няма действия. Няма смисъл. Съмва се. Всичко
свърши. Всеки нов ден забравя вчера. Всеки нов ден е начало, а всяко начало е
край.
Десет минути по-късно всичко вече е забравено. Слънцето
нагло прокарва лъчите си през спуснатите завеси. Сякаш иска да очертае
границите на края. Чува се звук от затваряне на врата. Пепелника вече е
празен ,изчистен, измит и оставен на плота. Без фасове, без дим, без миризма на
цигари …
Няма коментари:
Публикуване на коментар